Истории на успеха от Imagine Cup: 2008 г.

През 2008 г. над 210 хиляди студента от 126 приемат предизвикателството да намерят начин технологиите да осигурят устойчиво развитие на околната среда. 129 отбора се класират за световните финали в Париж, а българите от отбор Атлас се представят повече от успешно като грабват първото място в една от специалните категории - Engineering Excellence Achievement Award. Какво направиха нашите студенти, за да стигнат толкова напред в състезанието можете да разберете от самите тях:

Защо и как решихте да се включите в състезанието?

За пръв път разбрахме за състезанието към края 2006 г. и доста спонтанно решихме да се включим, без да му мислим много. Тогава отбора се състоеше от Йордан Павлов, Боряна Милошевска и Мартин Дамянов. Ментор беше асистент Десислава Петрова, а темата на състезанието беше "Образование".

За наше съжаление не успяхме да се представим добре на локалния финал през 2007 г.. Останахме извън челната тройка, но по важно за нас беше, че не се класирахме за световния финал. Въпреки неуспеха стискахме палци на отбора, който представяше България на световните финали и не се обезкуражихме. Малко след като излезе темата за следващата година, започнахме и нашата подготовка за финалите през 2008 г.

Как избрахте да се занимавате с областта, в която съсредоточихте проекта си?

Темата за финалите през 2008 г. беше свързана с устойчиво развитие. Самата тема е доста обширна. Даваше доста възможности за проекта, с който да се участва.

Изборът на проект беше доста труден. Голяма тежест в избора указаха познанията на новият ментор на отбора - тогава гл. ас. Милена Лазарова (текущо доцент). Тя беше с доста познания в обработката и анализ на сателитни данни и можеше да ни дава много насоки в работата ни, без да нарушаваме правилата на състезанието. По същото време към отбора се присъедини и четвъртият състезател - Добромира Иванова.

Какво представлява вашия проект?

Проектът представлява доста комплексна система за достъп до и четене и анализ на сателитни данни. Целта ни беше да създадем система, която лесно да бъде разширявана. Тази система трябваше да може да достъпва сателитни данни, да ги изчита и анализира чрез няколко алгоритъма. Въпросните алгоритми за анализ на данните имат за цел да откриват различни бедствия. Точките за разширение бяха 3 - изтеглянето на данните, четенето им и свеждането им до един формат, и анализа.

За състезанието ние представихме достъп и четене на данни от един източник - 2 сателита на НАСА, носещи уреди с името MODIS (<modis.gsfc.nasa.gov/>). Тъй като бяха еднакви уреди, то и данните бяха еднотипни, а и се намираха на един сървър. Алгоритмите за анализ бяха 2 - засичане на големи горски пожари и засичане на обезлесяване.

Какъв е най-силният елемент на проекта ви?

Ние вярваме, че това е доста иновационна система, която позволява да бъдат засичани различни бедствия много бързо и навреме. Също така и лесно разширяване на самата система, за да могат да се добавят нови източници на данни и нови алгоритми за анализ на тези данни. В самата си имплементация изключително се гордеехме със собствената разработка на контекстен алгоритъм за засичане на горски пожари.

Какво може да бъде подобрено?

Много неща могат да бъдат подобрени. Все пак това е система създадена от четирима студенти в свободното им време за едно студентско състезание. Ако тя бъде поета от голям екип, то системата би мога да помогне на много хора, имайки предвид потенциала ѝ.

Какви са цялостните ви впечатления от състезанието (българските и световните финали)?

Това състезание е изключителна възможност за студентите да се срещнат лице в лице с хора от целия свят - студенти, преподаватели, бизнесмени, дори и политици.

Локалните финали са винаги много приятелски организирани, обстановката е винаги много приятна и предразполага отборите да се представят максимално добре, за да може да се избере най-добрия представител на България за световните финали.

Световните финали са невероятно преживяване. Особено като отборът ти бъде извикан на сцената да бъде награден със специална награда и имате шанса да покажете българското знаме пред целия свят!

Какво се случи с отбора ви след състезанието?

След състезанието отбора продължи да работи върху проекта още известно време. Имайки предвид наградата ни, която ни даваше шанс да тестваме системата ни в лабораториите по паралелна обработка на Майкрософт. През 2009 успяхме да посетим лабораториите на Microsoft Enterprise Engineering Center и да пуснем системата ни върху клъстърна система за паралелна обработка.

Също така представихме проекта на на едно състезание за научни проекта на университети в България, на което спечелихме първа награда.